Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Гостуваща изложба „Армъните в България”

На 14-ти  май в Залата за временни и гостуващи изложби на РИМ-Враца ще бъде показана изложбата на Исторически музей – Велинград „Армъните в България“. Тя е част от програмата на РИМ-Враца, посветена на Европейската нощ на музеите.
Изложба "Армъните в България" на Исторически музей – Велинград е  е свързана с желанието на армъните от Велинград да направят свой музей. Около 250 са предоставените от велинградските армъни фотоси, носии и предмети на бита.

Армъните...

Те са един от най-древните народи на Балканите, чиито представители, известни като "власи", "цинцари" или "куцовласи" и до днес живеят пръснати из България. Сред различните народи на Балканите и измежду нашите съседи в България, армъните в много отношения са най-слабо познатите.

Навярно една от причините за това е името "власи", дадено им от заобикалящото уседнало население - название, с което векове наред се наричат всички странстващи пастири и номади и чийто корен означава "чужденец", "странник","пришълец". Те самите се наричат "армъни" със значение "романи".

За произхода на армъните има много на брой, различни и противоречиви хипотези. Според някои от тях армъните са древно автохтонно балканско население, романизирано по време на римското господство на Балканите и смесило се с римските колонисти. Според други армъните са преки потомци на римските колонисти (легионери, ветерани, администрация).

В собствените си версии и митове те извеждат произхода си от Италия и Рим, от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините. Някои сочат като своя прародина древна Македония, а Александър Македонски - за свой цар.

Армъните говорят романски диалект, произлязъл от латинския и много близък до него по речник и структура. В своите версии те го определят като "римски" или "италиански" и го ограничават от румънския.

Армъните като етнос са представени от различни етнографски групи, отличаващи се със специфика на поминъка, културата и диалекта: пиндени, фаршероти, москополени, грамостяни, мочани, мегленити, олимпски власи, мачедонени.

Онази част от армъните, която живее уседнало в градовете, занимава се със занаяти и търговия и е носител на градски тип култура, добива известност сред съседите с названието "цинцари", което и те самите възприемат. Армъните, достигнали и заселили се в България, са главно грамостяни и цинцари от различни градове в Македония и от Москополе и някои селища в Пинд.

Първите вълни преселници след разорението на Москополе - грамостяни и москополяни достигат до България още в началото на XIX в. Първите колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. Те са главно от уседнало градско население.

Към средата на XIX в. приижда втора вълна преселници от Албания и Македония, които се установяват и в Неврокоп, Разлог, София, Самоков.

Успоредно с тях проникват и пастири-грамостяни от планините Грамос и от различни места в Македония. Установяват се в Малешево и Беласица, по теченията на Струма и Места, заемат планинските пасища на Пирин, Рила и Западните Родопи. Някои достигат Средна гора и Стара планина.

Те възприемат планината като свое обетовано пространство.

Грамостяните и в България продължават да практикуват прастария си поминък - подвижното скотовъдство от номадски, полуномадски и трансхумантен тип. Те отглеждат големи стада овце и значителен брой коне.

Важна част от поминъка им са кираджийството и работата с конете в горите. Този тип стопанство се запазва до емиграцията им в Румъния преди Втората световна война.

Цинцарите, живеещи в градовете, се занимават със занаяти, търговия, керванджийство, лихварство, ханджийство, хотелиерство.

Моделът на подвижното пастирство на армъните включва две сезонни миграции. Есенната е насочена към далечните зимни пасища в топлите полета и крайморските низини. Пролетната е към високопланинските пасища по върховете. Почти два месеца от годината грамостяните живеят на път, придвижвайки се със семействата и покъщнината си.

Армъните са православни християни. Най-големият празник през годината за тях е Петровден, когато всички групи са събрани в планината. Сватбите също се правят по едно време - около Голяма и Малка Богородица през лятото.

Днес армъните, останали в България и нарекли я своя родина, са интегрирани в нашето общество. Те създават свои културни организации в София, Велинград, Дупница, Дорково, Пещера.

Белязали своето пространство със стелите на Бакица, от параклиса "Св. Св. Петър и Павел" край Пещера до събора им на Вангелова чешма, те са любезни домакини за своите сънародници от другите балкански страни на ежегодните срещи на Цигов чарк в Родопите.

 

13 May, 15:15 | 149 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio