Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




105 години Районен съд в Мездра

THEIS  NOMOI / естественото право на закон/

„Съдебната власт служи на обществото и е отговорна за правилното и безпристрастно интерпретиране и прилагане на законите. Нейната основна функция, основана на върховенство на закона и независимостта, е да осигурява на гражданите състояние на свобода, сигурност и достойнство при условията на равнопоставеност и ефективна защита на основните им човешки права.”

Из „Етичен кодекс на съдебните служители”

            През 1914 г. настойчивият ангросист Цеко Минински от Мездра изисква от Министерството на правосъдието в България да се създаде съдилище в селото, като със собствени средства построява сграда в близост до гарата и я предоставя за помещаване на съда. Мотивите на крупния търговец и тогавашната будна общественост за „организиране” на съдебна власт в селището са необходимостта от отреждане на справедливост в живота на хората от малките населени места и привличане на клиентела за местните стопани.

            Така през месец февруари 1915 г. в Мездра се открива Мирово съдилище. За мирови съдия е назначен  Иван Кантаржиев, секретар е Милан Райков,  писари са Иван Георгиев, Георги Маринов и Дамян Колев, а за разсилен е определен Иван Николчов.

            С приетия през 1880 г. Закон за устройство на съдилищата се установява института на мировия съдия. Новият мирови съд заменя помирителните (полюбовни) съдилища, учредени с Временните съдебни правила, утвърдени от А. М. Дондуков-Корсаков през 1878 г. С изграждането на Мировия съд мездренчани и населението от близките селища получават евтино, бързо и близко до народа правораздаване. Особеност и отличителна черта на правораздавателния процес е извеждането на преден план на помирителната функция. Мировият съдия има задължението първо да потърси възможностите за помиряване на страните. В съответствие с чл. 2 на Устава за гражданското съдопроизводство на мировите съдии – „мировий съдия може да разгледва всякакъв спор и граждански иск, ако и двете противни страни го помолят да им разгледва работата и да я реши по съвест. Решенията, които мировият съдия издаде след подобна молба, се считат окончателни и не подлежат на апел”. Това определя и изискването към мировите съдии да имат „висок нравствен авторитет” сред населението. Такива качества обладава Иван Кантаржиев, който укрепва съда и върши съвестно работата си, а търговците около Цеко Минински са доволни от добре свършеното дело.

            От 1-ви август 1917 г. до 31-ви януари 1919 г. съдът се оглавява от Васил Козаров, сменен от Иван Петков. За годините 1919 – 1923 последователно мирови съдии са: Иван Басменков, Светослав Найденов, Ангел Държански и Никола Балчев.

            От ноември 1923 г. съдът се премества да работи в сградата на търговеца и кръчмар Петко Боденски, който предоставя втория етаж за настаняване на съда и адвокатските кантори, а на първия етаж е кръчмата му, в която развива голям оборот при разглеждането на делата. По това време мирови съдия е Георги Рунтов.

            Характерните дела, които са разглеждани в началото на съществуването на съда са били граждански дела – лични искове. По-голямата част са дела, водени от кръчмари и търговци срещу граждани, които са търсили тяхната услуга и са консумирали спиртни напитки. От наказателните дела по-характерни са били делата от частен характер и фискални дела за извършени нарушения против горите.

            Нотариалната служба към съда е съществувала от неговото създаване, като повечето дела са били по продажбата на недвижими имоти и протестиране на полици.

            Съдебно-изпълнителната служба е открита в съда през 1922 г. с първи съдебен изпълнител Стилиян Мицев от гр. Враца.

            Към съда е имало и адвокати, които са практикували в отделни частни кантори. Първите адвокати са Асен Шиндаров, Стоян Георгиев, Давит Нецов, Драган Йорданов и Костадин Барзов.

            От района на съда е бил образуван Романски Мирови съд със седалище село Роман. В периода на неговото съществуване от октомври 1932 г. до юли 1934 г. мирови съдия е Димитър Иванов, секретар – Йоло Цолов Христов, нотариален книговодител е Нино Гетов, архивар регистратор Симеон Симеонов, призовкар деловодител е Тодор Иванов Цалов и писари Атанас Дончев и Александър Стоичков, разносвач на призовки – Мито Йотов.

            Преломен момент в живота на съда са последствията от политическите промени, настъпили в България по времето на правителството на Кимон Георгиев (който е и министър на правосъдието), веднага след преврата от 19 май 1934 година. Прекратени са мандатите на всички градски и селски общински съвети, започва „всестранната обнова на страната”. На мястото на съществуващите окръзи са създадени 7 области. Тази административно-териториална реформа налага радикална промяна на съществуващата до тогава уредба на районирането на съдилищата.

С Наредбата-закон за устройството на съдилищата от 12.ХІ.1934 г. се създават нови съдебни органи и се формира нова съдебна система. Тя включва: околийските, областните, апелативните съдилища и Върховния касационен съд. Околийските съдилища се изграждат на мястото на мировите, а областните – на мястото на окръжните съдилища. Ведомството на околийските, областните и апелативните съдилища се простира върху околии, области и райони. Територията на околийските съдилища съвпада с тази на околийските управления, а на областните съдилища – с пространството на седемте административни области. Така през 1934 г. Мировият съд в Мездра е закрит и целият архив се пренася във Врачанския мирови съд.

            Негативните резултати от реформата са в центъра и на общественото внимание. Засилва се недоволството на населението от закриването на съществуващите съдилища и лишаването на гражданите от правни услуги „на место”.  Това е основната причина за постепенното увеличаване на броя на съдилищата. Под натиска на професионалното съсловие и на общественото мнение, правителството на Андрей Тошев приема Наредба-закон за изменение и допълнение на наредбата-закон за устройството на съдилищата – от 16. VІІІ. 1935 г., с която се запазват съществуващите съдебни учреждения. От м. юли 1937 г. участъците на околийските съдилища се определят от съответните областни съдилища в общо разпоредително заседание.

В резултат на тези нормативни промени и поради наложилата се необходимост от правно обслужване на населението от Искърския край, съдът в Мездра отново е открит като Околийски съд и от март 1939 г. започва своята работа със съдия Милчо Ванков, сменен през 1941 г. от Славе Величков (до февруари 1945 г.).  Съдиите, оглавяващи местното правораздаване от 1945 г. до 1947 г. последователно са: Тодор Дърводелски от Враца, Георги Златанов, Цеко Ненчев от Зверино. Съдът работи с шест души, има голямо постъпление на дела поради разрастващото се население, развитие на транспорта и местната икономика, явява се мястото, където хората от малките селища  търсят справедливост, получават достъп до социални и административни услуги, както и възможност за работа.     

            Неминуемо датата 9-ти септември 1944 г. налага своето отражение върху дейността на съдебната институция в Мездра като звено от правораздавателната система на Народна Република България. Новата държавно-политическа система се изгражда на основата на приетата на 4 декември 1947 г. Димитровска конституция, чрез която институциите на държавата биват дублирани от партийните органи, които се превръщат във фактическия носител на властта. Така от 1947 г. започва своята работа Мездренският Народен съд.

 На 31.VІІІ.1950 г. с Указ 435 Мездра е обявена за град. Огромно влияние върху работата на съда оказва бурното развитие на град Мездра: важен железопътен и шосеен възел, построени са и функционират множество промишлени предприятия, земеделски стопанства и кооперации, училища, тук е най-бързо увеличаващото се население във Врачански окръг. Това става предпоставка за увеличаване на престъпността, на противообществените прояви и посегателствата срещу държавната и лична собственост. Районът на действие на съда обхваща 40 села, разположени по поречието на р. Искър от с. Кунино до с. Елисейна в общините Роман и Мездра. Главното внимание на съда е насочено към предотвратяване на престъпността, наказанията се налагат отчитайки обществената опасност на деянията и на дееца с оглед поправянето на подсъдимия. На рецидивистите се постановяват строги присъди, а на извършителите на маловажни престъпления се определят по-леки наказания, с цел обществено въздействие и превъзпитание на гражданите. Съдът работи като първоинстанционен по наказателни и граждански дела, има съдебно-изпълнителна служба, извършва превантивни действия, с щат от осем души

От наказателните дела най-характерни са осъжданията на криминално проявени лица, движещи се в района на жп и автогарата в града, които използват голямото струпване на хора и вършат престъпления; делата за кражба от държавния и частния сектор и тези за присвояване на обществено имущество; за хулиганство, което най-често е след употреба на алкохол; за разврат – в повечето случаи нападения върху жени, прибиращи се през нощта от работа; дела срещу непълнолетни и други по Указа за борба с дребното хулиганство; за нарушения на Закона за моторните превозни средства, Закона за горите, лова и риболова.   

  Гражданските дела, които се разглеждат са: за издръжка, за начет, трудови спорове, делби, оценки - образуват се в деня на постъпването им, насрочват се по график, съобразен с разписанието на достъпния за гражданите транспорт от населените места. Съдебен изпълнител по това време е дългогодишният служител Веселин Димитров, професионално добре подготвен, изпълнявящ съвестно и последователно изпълнителните дела. Секретарка към съдебно-изпълнителното звено е Пенка Петрова, също дългогодишна служителка, старателна и добре вършеща работата си.  

      Силно впечатление прави широкоразгърнатата превантивна работа на съда, обединяваща съдията, прокурора, органите на МВР, адвокатите, юрисконсултите, съдебните заседатели и обществеността. Народният съдия изнася лекции за разясняване на нормативната уредба, за начините и средствата за опазване на държавната и лична собственост; изпраща сигнални писма по констатирани нередности, дава указания за поправянето им, изисква отговор за свършеното; извършва проверка на помирителните комисии в населените места, при необходимост ги обучава; контролира законосъобразността на решенията  и заповедите на председателите на Народните съвети, дава помощ за изправяне на допуснатите грешки; в ежедневна връзка е с прокурора и МВР за обсъждане на престъпността в района, съдебната практика на съда и причините за престъпността, прилагането на Закона за административните нарушения и наказания. Адвокатите и юрисконсултите оказват помощ на другарските съдилища и помирителните комисии по населените места и изнасят лекции по предварително определени нужни за практиката на правоприлагането теми. На съдебните заседатели са раздадени карти за идентификация и е възложено да извършват проверки по магазините в населените места, като при констатирана нередност веднага да сигнализират народния съдия, прокурора и органите на МВР.

Пóказни процеси по наказателни и граждански дела се гледат в гр. Мездра, с. Роман и с. Габаре, които дават добър резултат – значително намалява престъпността в тези райони.   Оглавяващи Народния съд в Мездра от 1950 г. до 1971 г. последователно са съдиите: Георги Иванов Мишонов от Враца, Цветко Димитров Тончев от Враца, първата жена народен съдия тук – Лилия Ангелова Савова, Христо Георгиев Христовски, Мишо Илиев Михайлов от Враца, Младен Константинов Скачоков.

В периода на изграждането на развито социалистическо общество в България след проведен на 16 май 1971 г.  референдум се приема Конституция на Народна Република България (т. нар. Живковска конституция). В нея подробно е регламентирана системата на съдилищата и прокуратурата, въвежда се двустепенна система на административно-териториално деление. Вменява се на съдилищaтa да укpeпвaт социалистическата зaкoннocт и cъдeйcтвувaт зa пpeкpaтявaнe нa пpecтъплeния и дpуги пpaвoнapушeния, да възпитaвaт гpaждaнитe в дуx нa пpeдaнocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa, нa cъзнaтeлнo изпълнeниe нa зaкoнитe и нa тpудoвa диcциплинa. Императивът на член 126 сочи: „В Народна рeпубликa Бългapия имa Въpxoвeн cъд, oкpъжни cъдилищa, paйoнни cъдилищa и вoeнни cъдилищa.” 

По силата на новата нормативна уредба Мездренския Народен съд става Мездренски Районен съд. За районен съдия остава Милен Скачков (до 1973г., когато се пенсионира). От 1-ви декември 1973 г. в следствие на разширилия се район на действие на съда в резултат от новото административно-териториално деление, се открива още едно работно място за втори районен съдия, на което е назначен Стоян Христов Пеев, в последствие станал  и ръководител на съда. Съдът работи с 9 щатни бройки до 1986 г., когато се откриват допълнително по едно работно място за секретар-протоколист, нотариален книговодител и чистач.

В условията на утвърждаване на социалистическото устройство Мездренският Районен съд наред с присъщата си правораздавателна дейност извършва административно-правно обслужване на населението от Мездренската и Романската селищни системи, работи в тясно сътрудничество с Димитровския Комунистически Младежки Съюз, Отечествения Фронт и Българската Комунистическа Партия за укрепване на моралните устои на обществото с цел превъзпитание на правонарушителите, намаляване на техния брой; обхващане на младежите в извънучилищни форми, отклоняването им от употребата на алкохол, която се явява предпоставка за извършване на престъпления; сплотяване на българското семейство и засилване на бдителността на обществото за недопускане разтрогването на гражданските бракове, от които остават деца без родителски контрол и се вливат в редиците на малолетните и непълнолетни престъпници.

 Районният Съд в Мездра провежда своята наказателна практика чрез рационалното използване на предвидените в закона наказателни мерки като осигурява защита на правата и законните интереси на гражданите от двете селищни системи, както и защитата на социалистическата собственост като икономическа основа на тогавашния обществен строй. От документираната съдебна практика за този период се вижда, че най-голям относителен дял от наказателните дела заемат тези против социалистическата собственост, следвани от престъпленията против личната собственост, против личността на гражданите, от хулиганството, престъпления по Закона за движение по пътищата, по Закона за горите, за опазване на селскостопанското имущество.

При гражданските дела преобладаващи са исковете за делби, брачни искове, исковете за непозволено увреждане, за издръжка, трудови спорове. За повишената компетентност на Мездренските съдии свидетелства фактът, че се увеличава стабилността на съдебните актове – намалява броя на отменените изцяло обжалвани актове, почти константен и минимален остава броя на частично изменените актове. От нотариалните дела преобладават обстоятелствените проверки, продажби, дарения, завещания, суперфиции. Финансовите ревизии на Нотариалната служба от страна на Министерството на правосъдието излизат със заключението за правилно събрани нотариални такси и дейност, съответстваща на нормативните изисквания. Съдебно-изпълнителната дейност през този период изпитва затруднения във връзка с липсата на съдия-изпълнител, на липсата на деловодителска бройка и голямото текучество на секретарките в звеното. По отношение на предотвратяващата престъпленията дейност се засилва ролята на т. нар. „пóказни процеси пред трудовите колективи”, които изиграват голяма превантивна роля сред гражданите, оказват своята възпитателна роля, водеща до намаляване на престъпността.

С демократичните промени, настъпили след 10 ноември 1989 г., в държавата започва преход към пазарна икономика, осъществяван в условия на политически плурализъм и парламентарна демокрация. Районният съд – Мездра продължава своята работа в съответствие с нормите, определени в Конституцията на Република България, приета от Великото Народно събрание през 1991 г. и законите на демократична България.

 В първите години на прехода към демократично управление върху работата на Мездренския съд  оказват своето влияние процесите, протичащи в икономическия, обществения и социален живот на двете общини, които формират съдебния район. Съкращават се голям брой работни места в промишлените предприятия и селското стопанство, появява и се разраства безработицата, увеличава се престъпността, значително нарастват броя на делата. В същото време съдиите са изправени и пред предизвикателството бързо да се справят с големите промени в законодателството. Разраства се обема на работа, структурата и динамиката на различните видове дела, както и другите дейности, осъществявани от съда. Въпреки пълното мобилизиране на силите, се налага да се командироват съдии от Враца за поемането на някои от делата. През този период връх бележат наказателните дела за кражба, и то извършени по „квалифициран” начин, с висока обществена опасност, с предварителна подготовка, с използване на технически средства.

 Появява се необходимостта от борба с организираната престъпност – непозната до този момент в региона и страната. Зачестяват престъпленията на непълнолетните, влизанията с взлом в домовете на възрастни хора, ограбването им. Засилва се жестокостта между хората, нарастват и делата против личността – най-вече за телесни повреди.

 Още едно ново явление от съдебната практика на Мездренския съд са хулиганските действия, придружени със съпротива на властта, изключително арогантно престъпно поведение. Новите години раждат и увеличаване на рецидивната престъпност, тъй като не се работи с рецидивистите след излизането им от затвора, не им се оказва съдействие за намиране на работа, битовото им устройване и по този начин се създават предпоставки за извършване на ново престъпление.                                                                                                                            

            От 1989 г. започва построяването на нова сграда за съда в Мездра, завършена след четири години. От 1993 г. Районен съд, Районна прокуратурата, Агенция по вписванията, съдебно-изпълнителната служба се помещават в новопостроената Съдебна палата. Това създава добри условия за работна среда на служителите, и значително облекчава гражданите, ползващи услугите на съда.

 Изключително динамичната натовареност на съдиите продължава: законодателният орган на държавата приема новия Закон за съдебната власт (1994 г.) – налага се обучение; непрекъснато расте броя на делата, със своята фактическа и правна сложност, големия брой свидетели и експерти, което налага забавяне на съдебното производство.

 От друга страна от бързината на наказателното правораздаване до голяма степен зависи ефективността на наказателната превенция, особено на фона на нарастващата престъпност, произтичаща от дълбоката икономическа и социална криза. Района на Мездренския съд обхваща малките населени места, където стагнацията е силно изразена, спирането на производството, затварянето на предприятията в региона води след себе си голяма безработица, хора в активна възраст се вливат редиците на престъпността.

Тази тенденция се запазва с години, все повече противообществени деяния се извършват професионално, след сериозна предварителна подготовка: избиране на подходящ обект, наблюдаването му, установяване на броя на обитателите,  тяхното движение, работно време, начините за охрана на складове, магазини, офиси, превозване, съхраняване и пласиране на откраднатото имущество. Появява се саморазправата с неизрядните длъжници – „рекета”.

 Броят на гражданските дела също нараства: особено вещните искове, реституционните права, възстановяването на собствеността върху земите, делата по Кодекса на труда. Нарастват и разгледаните нотариални дела, предимно тези по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съдебно-изпълнителните дела също бележат увеличение, но се забелязва тенденция към много висящи дела. Предпоставка за това е неплатежоспособността на длъжниците, притежаваното от тях имущество не може да покрие размера на вземанията.

Тези факти от живота на мездренското правоприлагане  са причината председателят на Районен съд – Мездра Снежана Наумова в Отчетния доклад през 1995 г. да напише: „Единственият проблем, който бихме желали да поставим на вниманието на ръководството на Врачански окръжен съд е този за откриването на четвърта бройка за съдия. Броят на наказателните дела и по-специално тези от общ характер за последните две години са се увеличили два пъти. Не е във физическата възможност на един човек да разглежда висящи дела в нормален график, да спазва законните и инструктивни срокове, и да изготвя своевременно и качествено съдебните актове.”

  Благодарение на последователните усилия на съдия Снежана Наумова кадровата обезпеченост на Мездренски Районен съд  за 1997 г. са 15 щатни броя, за 1998 г. – 19 броя, за 1999 г. и 2000 г. – 20 броя, а за 2002 г. – 22-ма служители.  И до днес, Районният съд в Мездра остава правната опора на местното население, строгата и справедлива институция, бдителна и бореща се с правонарушенията и престъпността, утвърждаваща справедливостта и истината за жителите на общините Мездра и Роман.

            Проследяването на едновековната история на съществуването на Районния съд в гр. Мездра разкрива високия морален облик на местната правораздавателна власт, показва как съдиите имат вярна и точна преценка за изискванията, които се предявяват към тях и с готовност влагат сили, интелектуален потенциал и професионализъм, за да им отговорят.

            Документалната информираност, която дава Държавният архив е едно достоверно свидетелство за миналото на Мездренския съд, предоставящо ни възможността да се разгледа неговия опит през различните политически и икономически условия, без да се пренася механично в наше време, да се осмисли и оцени, да се използва полезното и рационалното от неговата работа, за да продължи утвърждаването на ролята на съдебната власт като независима държавна власт, която във всяко демократично общество е гарант на правовия ред, призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, да утвърждава Върховенството на закона и Държавността.

* – По архивните документи на Районен съд - Мездра, съхранявани в отдел    „Държавен архив” – Враца, фонд 288.

Йоанна ПЕТРОВА,  младши експерт в Държавен архив - Враца

На снимката- Новата сграда на съда в Мездра

 

 

14 April, 14:27 | 4479 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio