Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Свети Дух- Духовен празник на село Лиляче

Свети Дух е и Празник на родовете

През 80-те години на миналия век, село Лиляче се изпълваше хора- живеещи тук и работещи, учещи във Враца, София и други градове и села, роднини и приятели, колеги. Това бе на Празника на селото- Свети Дух, който тогава се падаше на 14 юни. Въпреки, че по онова време не се извършваше църковна служба- народът празнуваше.

Този празник  се изразяваше в печеното агне /курбан/, който се правеше вече неосъзнато /по традиция/ - с много гости, ядене и пиене. В този ден от сутринта свиреше духовата музика, пристигаха камиони с бира от „Леденика”-Мездра и всяко семейство взимаше по няколко каси, които се заплащаха от кръчмаря Гого Савчев…

Преди век  празникът Свети Дух в Лиляче се е празнувал така: От черквата „Света Троица” се прави шествие. Първи тръгват момите с обредни песни за дъжд и молебен към Гръмовержеца и Змиебореца, които изпращат дъжд на земята. Някой от тях може да се яви като змей, който е стопанин на землището.

Светият Дух се свързва и носи наследството с древнотракийския Бог на бурята- на небесния гръм и светкавицата. Ако не бъде почетен на празника, самото божество си взима по-голям курбан от селото. То удря с гръмотевица по дървото, под което са се подслонили хора или животни.

Когато шествието стигне до святото място, участниците в курбана сядат на точно определено място по родове. Празникът е свързан с вековно дърво – дъб, бряст или плодно, което е космическо дърво, правейки връзката- небе, дърво, род. Тук е нужно и жертвоприношение – овен, за да подкрепят своя Бог, в резултат на което той укрепвал, сдобивал се с енергия, за да може да води борба с хаоса и подреди небето /космоса/.

Днес споменът за тези култови практики, в които се принася жертва овен или теле е почти  избледнял или напълно забравен. Забравени и местата, където са се намирали „култовите огнища”. Характерно за мегалитните тракийски жертвеници край село Лиляче е, че те не са вкопани и обработвани допълнително. Използвани са естествени ниши, долапи и кутели – създадени от Великата майка Богиня…..

Сложните процеси на културно-историческите наслоения по българските земи са феномен – предтракийски, тракийски, християнски, българско езичество, мюсюлмански и атеизъм. Това е една сложна религиозна амалгама, която е преживяло и съхранило населението на Балканите през три хилядолетия….

Георги РАЛЧЕВ

/ Откъси от книгата „Лиляче и врачанското землище в древността”/

На снимката- Църквата "Света Троица" в село Лиляче

08 June, 12:26 | 2441 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio